ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
10 мая 2010 г., 18:12

За живите свещите плачат..

914 0 5

За живите свещите плачат...

Ти видя ли как догаряше Светлината?
Две топли бели сълзи...
Падат изстинали в Тъмнината...
Пламъче пред Неизбежното трепти...

Със сили последни се държи за фитила.
Тихо пропуква в няма молба.
На вятъра шепне: "Постой! Нямам сили..."
Трепет отчаян... Два пръста... Тъма...

Много са свещите в Божия храм...
Молитва-Курбан им прибира  душата.
Някои не догарят, но даже и там
нови им сменят местата...

Всичко преминало с тамяна кадим...
Душите в Небесното крачат...
Дъжд... и отделно двама седим...
За живите свещите плачат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0