May 10, 2010, 6:12 PM

За живите свещите плачат..

  Poetry » Other
916 0 5

За живите свещите плачат...

Ти видя ли как догаряше Светлината?
Две топли бели сълзи...
Падат изстинали в Тъмнината...
Пламъче пред Неизбежното трепти...

Със сили последни се държи за фитила.
Тихо пропуква в няма молба.
На вятъра шепне: "Постой! Нямам сили..."
Трепет отчаян... Два пръста... Тъма...

Много са свещите в Божия храм...
Молитва-Курбан им прибира  душата.
Някои не догарят, но даже и там
нови им сменят местата...

Всичко преминало с тамяна кадим...
Душите в Небесното крачат...
Дъжд... и отделно двама седим...
За живите свещите плачат...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...