За Живота...

8 мая 2013 г., 10:19

Поэзия » Философская

547 0 6

За Живота...

(ерес)

Огромна Радост е Живота,

а Младостта- необяснима,

докато тук, отляво, хлопа

и тръпка във душата има...

Докато имаш сили още

подир миражите да тичаш-

да обереш звездите нощем

и най-любимото момиче

със тях да украсиш в косите...

И като любиш-да е дълго...

И като пиеш-без насита...

А като губиш-да е пълно!...

И да не бъдеш безучастен

Жена ли призове те гола,

и на страстта да си подвластен:

на Мъжеството с ореола...

...Живота е красива Лудост

и като ерес-безначален,

но трябва- или да си влюбен,

или пък грешник непокаен:

да можеш да го изживееш

по начин не приет от Бога,

че после да не съжаляваш

въртян на Дяволския огън...

Коста Качев

Eva55 (Евелина Стоянова)

2013-05-08T14:12:12+03:00

Ако е гарга - да е рошава!!!
valqka (Валентин Василев)

2013-05-08T12:14:36+03:00

Ами без тръпката - зарежи го!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-05-08T11:40:53+03:00

Поздравления!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2013-05-08T11:39:03+03:00

Така е....подкрепям! Хубав стих!
koli4a (Никола Апостолов)

2013-05-08T11:13:40+03:00

Прекрасно, Докторе! Хубав философски стих!Харесах и го оценявам!
Поздрав от мен!
Eia (Росица Танчева)

2013-05-08T10:30:14+03:00

"...докле е младост, ах, докле е младост!"
Много ми хареса! Поздрави!