За Живота...
За Живота...
(ерес)
Огромна Радост е Живота,
а Младостта- необяснима,
докато тук, отляво, хлопа
и тръпка във душата има...
Докато имаш сили още
подир миражите да тичаш-
да обереш звездите нощем
и най-любимото момиче
със тях да украсиш в косите...
И като любиш-да е дълго...
И като пиеш-без насита...
А като губиш-да е пълно!...
И да не бъдеш безучастен
Жена ли призове те гола,
и на страстта да си подвластен:
на Мъжеството с ореола...
...Живота е красива Лудост
и като ерес-безначален,
но трябва- или да си влюбен,
или пък грешник непокаен:
да можеш да го изживееш
по начин не приет от Бога,
че после да не съжаляваш
въртян на Дяволския огън...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени