20 мая 2008 г., 23:51

За... Живота 

  Поэзия » Другая
557 0 6

Днес те виждам - бял и неизписан.

Облачно заченат в мисълта ми.

Впил искряща тишина по листа,

раждаща под пръстите ми думи.

И те търся... цял и недокоснат,

вятърно разпръснат в синя дневност.

Пътен и докрай разнопосочен.

Скрил във мен боляща неизбежност.

И мълча те - режещ и безцветен,

в кожата ми трънно пропълзяващ.

Мрачен и мъгливо неприветлив

нощем, щом безсънно преминаваш.

И те вдишвам - пъстър и магичен.

Хвърлил шепа цветен смях в очите.

Парещо задъхан и обичащ -

фойерверски взрив насред мечтите.

Тук си - в мене! Див и неподвластен,

спрял в тревите, викащи зелено.

Свил гнезда из вените ми тесни

с птича упоритост и търпение.

И боля те - тънък и прозрачен.

Лунно сърповиден сред звездите,

падащи в сърцето ми. И плачещ

в шепота на нечия невинност.

И крещя те! Жив и непресторен.

Вдишан миг от сънената вечност,

капеща дъждовно из простора

в центъра на всяка моя клетка.

И те имам! Мой и уникален.

Свиркащ си, забавно ексцентричен...

Тъкмо си внуша, че те познавам

и се раждаш коренно различен...

.........................................................

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??