За... Живота
Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат,
вятърно разпръснат в синя дневност.
Пътен и докрай разнопосочен.
Скрил във мен боляща неизбежност.
И мълча те - режещ и безцветен,
в кожата ми трънно пропълзяващ.
Мрачен и мъгливо неприветлив
нощем, щом безсънно преминаваш.
И те вдишвам - пъстър и магичен.
Хвърлил шепа цветен смях в очите.
Парещо задъхан и обичащ -
фойерверски взрив насред мечтите.
Тук си - в мене! Див и неподвластен,
спрял в тревите, викащи зелено.
Свил гнезда из вените ми тесни
с птича упоритост и търпение.
И боля те - тънък и прозрачен.
Лунно сърповиден сред звездите,
падащи в сърцето ми. И плачещ
в шепота на нечия невинност.
И крещя те! Жив и непресторен.
Вдишан миг от сънената вечност,
капеща дъждовно из простора
в центъра на всяка моя клетка.
И те имам! Мой и уникален.
Свиркащ си, забавно ексцентричен...
Тъкмо си внуша, че те познавам
и се раждаш коренно различен...
.........................................................
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
