May 20, 2008, 11:51 PM

За... Живота

  Poetry » Other
731 0 6

Днес те виждам - бял и неизписан.

Облачно заченат в мисълта ми.

Впил искряща тишина по листа,

раждаща под пръстите ми думи.

И те търся... цял и недокоснат,

вятърно разпръснат в синя дневност.

Пътен и докрай разнопосочен.

Скрил във мен боляща неизбежност.

И мълча те - режещ и безцветен,

в кожата ми трънно пропълзяващ.

Мрачен и мъгливо неприветлив

нощем, щом безсънно преминаваш.

И те вдишвам - пъстър и магичен.

Хвърлил шепа цветен смях в очите.

Парещо задъхан и обичащ -

фойерверски взрив насред мечтите.

Тук си - в мене! Див и неподвластен,

спрял в тревите, викащи зелено.

Свил гнезда из вените ми тесни

с птича упоритост и търпение.

И боля те - тънък и прозрачен.

Лунно сърповиден сред звездите,

падащи в сърцето ми. И плачещ

в шепота на нечия невинност.

И крещя те! Жив и непресторен.

Вдишан миг от сънената вечност,

капеща дъждовно из простора

в центъра на всяка моя клетка.

И те имам! Мой и уникален.

Свиркащ си, забавно ексцентричен...

Тъкмо си внуша, че те познавам

и се раждаш коренно различен...

.........................................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...