За живота с любов
Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване,
купища тухли и локви бетон.
Тиха младост в безумно спестяване,
за да има за идните дом.
И не е чудно, че боли ни за вещите,
придобити с оскъдни пари.
То когато си тръгнал от нищото,
за най-малкото твое боли.
Но така или иначе дишаме,
отредената ни доза кислород,
и мразим, и силно обичаме,
и богохулстваме, и се молим на Бог.
А животът все по-силно ни стиска,
все по-надълбоко кърви,
все по-черно ни плиска,
и все по-надолу вървим.
А отгоре слънцето грее,
разлива върху ни лъчи светлина,
и е бяло, и често чернее,
той, животът е миг суета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
