14 авг. 2006 г., 10:44

За какво е Пътят ни

936 0 6
Кратък на  земята е житейския ни път!
Очите ни са още полуслепи.
Към върховете люде все вървят, вървят
и мислят, че са част от боговете.

Предали братята си, майки и бащи,
след  злоба стъпват и с лакти път проправят.
С тълпите крачат, блъскат се, реват
и смислен, мислят си, живота им така е.

Лица те вече нямат, но дали разбират,
щом за богатство още повече ламтят.
Пред никой и пред нищо не се спират
в стремеж на други да подложат своя крак.

Материята -толкова нетрайна,относителна!
И малцина са Човеците, живеещи с Душа.
А тя е най-голямото богатство - Тя,
Сърцето, Майката и нашите Деца!







 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...