Aug 14, 2006, 10:44 AM

За какво е Пътят ни

  Poetry
932 0 6
Кратък на  земята е житейския ни път!
Очите ни са още полуслепи.
Към върховете люде все вървят, вървят
и мислят, че са част от боговете.

Предали братята си, майки и бащи,
след  злоба стъпват и с лакти път проправят.
С тълпите крачат, блъскат се, реват
и смислен, мислят си, живота им така е.

Лица те вече нямат, но дали разбират,
щом за богатство още повече ламтят.
Пред никой и пред нищо не се спират
в стремеж на други да подложат своя крак.

Материята -толкова нетрайна,относителна!
И малцина са Човеците, живеещи с Душа.
А тя е най-голямото богатство - Тя,
Сърцето, Майката и нашите Деца!







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...