4 апр. 2015 г., 09:21

За какво са нужни поетите

623 1 8

 

Тревата знае ли, че е зелена?
Лалето знае ли, че е червено?
Морето знае ли, че е море?
Небето знае ли, че е небе,
а гларусите - че кръжат над плажа?

Поет е нужен, за да им го каже.

Елементарни, казвате, слова.
И непоет ги знае.
Аз не споря.
Проблемът е единствено в това,
че непоет с тревите не говори.

Поетите са слънчеви деца.
За жалост,
често те са мълчаливи.
Но Господ е направил на света
и поетеси. Те са по-бъбриви.

А ако и поетът е бъбрив,
в желанието си да се хареса?

Пак му се радваме.
Да ни е жив.
Но той не е поет, а поетеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно !
    Много е хубаво !
  • Страхотно!
    Наздраве за поетесите и поетите!!!

    Честита Цветница, Ангеле!
    Весели Великденски празници!
  • Благодаря ви Анастасия, Галифрей, Мислетелю, Ели, Септември, Василка, Стойна и Плами, че сте прочели и харесали това стихче!

    Когато го започвах, аз съвсем не знаех как то ще завърши.
    Но нали казват, че важното е да започнеш делото - а то ще завърши от само себе си.
    Не знам как е за "делата", но за стихотворенията почти винаги е така.
    Първоначално мислех, че краят му ще е на шестия ред; следващият куплет е вече в обяснителен режим, но сметнах че и той много не го утежнява. А по-нататък стихчето се завърши неочаквано, от само себе си, както то си знае.
    Като освен основната идея - "че само поетите са, които говорят с тревите", се добави и че за да не се обезценява, поетическото слово трябва да се цени.
    Проблесна и една лека усмивка - от закачката за разликата мужду поета и поетесата.
    Та наистина главното е да започнеш стихотворението - а то ще завърши от само себе си.
  • Много приятен стих!
    Хем ме усмихна, хем разбрах
    " За какво са нужни поетите".
  • Благодаря ти, Ангеле - вече имам точна представа за разликата между поет и поетеса, но по-важна е приликата - диалога между поетите и природата, а това ни отличава от другите.Много ми хареса стихото ти !
    Поздрав за творбата и весела Цветница!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...