4.04.2015 г., 9:21

За какво са нужни поетите

628 1 8

 

Тревата знае ли, че е зелена?
Лалето знае ли, че е червено?
Морето знае ли, че е море?
Небето знае ли, че е небе,
а гларусите - че кръжат над плажа?

Поет е нужен, за да им го каже.

Елементарни, казвате, слова.
И непоет ги знае.
Аз не споря.
Проблемът е единствено в това,
че непоет с тревите не говори.

Поетите са слънчеви деца.
За жалост,
често те са мълчаливи.
Но Господ е направил на света
и поетеси. Те са по-бъбриви.

А ако и поетът е бъбрив,
в желанието си да се хареса?

Пак му се радваме.
Да ни е жив.
Но той не е поет, а поетеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно !
    Много е хубаво !
  • Страхотно!
    Наздраве за поетесите и поетите!!!

    Честита Цветница, Ангеле!
    Весели Великденски празници!
  • Благодаря ви Анастасия, Галифрей, Мислетелю, Ели, Септември, Василка, Стойна и Плами, че сте прочели и харесали това стихче!

    Когато го започвах, аз съвсем не знаех как то ще завърши.
    Но нали казват, че важното е да започнеш делото - а то ще завърши от само себе си.
    Не знам как е за "делата", но за стихотворенията почти винаги е така.
    Първоначално мислех, че краят му ще е на шестия ред; следващият куплет е вече в обяснителен режим, но сметнах че и той много не го утежнява. А по-нататък стихчето се завърши неочаквано, от само себе си, както то си знае.
    Като освен основната идея - "че само поетите са, които говорят с тревите", се добави и че за да не се обезценява, поетическото слово трябва да се цени.
    Проблесна и една лека усмивка - от закачката за разликата мужду поета и поетесата.
    Та наистина главното е да започнеш стихотворението - а то ще завърши от само себе си.
  • Много приятен стих!
    Хем ме усмихна, хем разбрах
    " За какво са нужни поетите".
  • Благодаря ти, Ангеле - вече имам точна представа за разликата между поет и поетеса, но по-важна е приликата - диалога между поетите и природата, а това ни отличава от другите.Много ми хареса стихото ти !
    Поздрав за творбата и весела Цветница!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...