2 мая 2023 г., 07:03  

За книгите и хората

1.3K 2 2

 

 

Неутолима жажда мори

всеки читател на нова Книга.

До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...

И какъв е ефектът от това безразсъдство?

Омайничета и незабравки

подслаждат всяка глътка на четивото му,

докато

сладостта

не сломи сетивата.

Диагноза „Сетивна Недостатъчност“

получава.

А добрата книга

рани цери.

Души спасява.

От Пъкъла връща.

Нали казват: „В дозата е отровата.“

Затова...

Книга се чете

бавно,

на глътки,

на мигове.

И без очакване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...