May 2, 2023, 7:03 AM  

За книгите и хората

  Poetry
1.3K 2 2

 

 

Неутолима жажда мори

всеки читател на нова Книга.

До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...

И какъв е ефектът от това безразсъдство?

Омайничета и незабравки

подслаждат всяка глътка на четивото му,

докато

сладостта

не сломи сетивата.

Диагноза „Сетивна Недостатъчност“

получава.

А добрата книга

рани цери.

Души спасява.

От Пъкъла връща.

Нали казват: „В дозата е отровата.“

Затова...

Книга се чете

бавно,

на глътки,

на мигове.

И без очакване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....