За корените и короните
Задъхани и ветровити все се питаме:
ще дойде ли денят да подредим
изкълчените глезени на правдата?...
Кървим и крачим упорито
към мечтите си -
почти не дишаме...
Но отговори - отговори няма...
И... пак живеем само с красотата...
И тъй като ще си дояждаме
със тортите от чужди празници,
ще знаем, че неверни са акордите,
но ще ги пеем...от признателност...
Фалшива като диамантите, изтръгнати
от вече разпродадените залези,
за които ние - простосмъртните -
редихме пясъчни слова и обещавахме -
сърцата си - кървящи от непитане
и дните си несигурни по стръмното,
но никоя красавица не искаше
измислени слънца в неясно бъдеще...
Прегърбени за цял живот
и недорасли за короните,
неосветени даже от пречупени отблясъци...
Защото сме необходими и живеем като корени,
а без корените липсва,
липсва красотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
