28.10.2015 г., 16:34 ч.

За корените и короните 

  Поезия
695 1 12

Задъхани и ветровити все се питаме:

ще дойде ли денят да подредим

изкълчените глезени на правдата?...

Кървим и крачим упорито

към мечтите си -

почти не дишаме...

Но отговори - отговори няма...

И... пак живеем само с красотата...

И тъй като ще си дояждаме

със тортите от чужди празници,

ще знаем, че неверни са акордите,

но ще ги пеем...от признателност...

Фалшива като диамантите, изтръгнати

от вече разпродадените залези,

за които ние - простосмъртните -

редихме пясъчни слова и обещавахме -

сърцата си - кървящи от непитане

и дните си несигурни по стръмното,

но никоя красавица не искаше

измислени слънца в неясно бъдеще...

Прегърбени за цял живот

и недорасли за короните,

неосветени даже от пречупени отблясъци...

Защото сме необходими и живеем като корени,

а без корените липсва,

липсва красотата...

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, драги Вальо, Надя,
    Людмиле,Валери и добра ми АндроХаха!
  • Силен, разтърсващ стих, Краси! Истината - такава, каквато е - без маска и без грим. Бичуващо и самоболящо. И въпреки това се усеща достойнството на човека, носител на сакрални ценности.
  • Чудесно!
  • Краси! Ти ме разнищи, братче! Направо си разринал живота в търсене на тези корени за да достигнеш красотата! Моите аплодисменти!
  • Благодаря ви за прочита и споделянето, Ани, Ева, Цеца,
    Младене, Илко, Ивон, Лина, Раде, Солвейг!
  • Неочакваните метафори са запазената ти марка!А смисъла- той може да се тълкува много субективно, но все е сериозен! Поздрав и хубав морски ден!
  • Моите поздравления:
    https://www.youtube.com/watch?v=mvmZPOg1ysA
  • Дълбока и красива поезия!
  • "Прегърбени за цял живот
    и недорасли за короните,
    неосветени даже от пречупени отблясъци...
    Защото сме необходими и живеем като корени,
    а без корените липсва,
    липсва красотата..."

    Стихотворение в стихотворението. Хубаво, смислено и самодостатъчно.
    Поздравление за този фрагмент, Краси!
  • "...редихме пясъчни слова и обещавахме -
    сърцата си - кървящи от непитане
    и дните си несигурни по стръмното,
    но никоя красавица не искаше
    измислени слънца в неясно бъдеще..."

    Така си е! Кой иска да живее в несигурност?!
    Само с красота не става!!!

    Хубава вечер, Класи!
  • Философски мъдрости...!!!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??