1 февр. 2008 г., 07:49

За край

930 0 1

  

И се намерихме на мисълта в отвъдното.

От полетелите балони дим,

който пуска покривът с белите комини.

От стария човек, когото виждам всекидневно,

прегърбил се под бремето на неизбежното,

че днес е - един изправен поглед, 
взор-мисъл към светло-дневното.

От цветното видение на погледа,

разлистил цвят в средата на откъсната въздишка.

От влялата се облачна безумност

в иносказание на ангели - 

видения с криле на пеперуди,
разпънали пяната на тишината,

в очакване да чуят глас от пулса ми.

От користната здрачна лудост

на излетял от покрива безумец,

изпросил си криле от бялото на гълъб.

От разпилени светлини с петна от слънце,

които раждали са утро.

От дар-любов, звъняла занемяло,

за да не ранява някого с камбанни звуци.

От изгорелите писма, в които пише прах 
със студ на ледена писалка.

От реквиемния акорд на орган,

изтръгнал от съня на някой спомен.  

 

Под похлупак, вплел зимната дъга,
която нарисуваха в мен пръсти,

и есента от залези, разляла багри-паяжини,

се свърши край на едно начало,
което имам само аз... май не разбрах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...