За край

И се намерихме на мисълта в отвъдното.

От полетелите балони дим,

който пуска покривът с белите комини.

От стария човек, когото виждам всекидневно,

прегърбил се под бремето на неизбежното,

че днес е - един изправен поглед, 
взор-мисъл към светло-дневното.

От цветното видение на погледа,

разлистил цвят в средата на откъсната въздишка.

От влялата се облачна безумност

в иносказание на ангели - 

видения с криле на пеперуди,
разпънали пяната на тишината,

в очакване да чуят глас от пулса ми.

От користната здрачна лудост

на излетял от покрива безумец,

изпросил си криле от бялото на гълъб.

От разпилени светлини с петна от слънце,

които раждали са утро.

От дар-любов, звъняла занемяло,

за да не ранява някого с камбанни звуци.

От изгорелите писма, в които пише прах 
със студ на ледена писалка.

От реквиемния акорд на орган,

изтръгнал от съня на някой спомен.  

Под похлупак, вплел зимната дъга,
която нарисуваха в мен пръсти,

и есента от залези, разляла багри-паяжини,

се свърши край на едно начало,
което имам само аз... май не разбрах...