Feb 1, 2008, 7:49 AM

За край 

  Poetry » White poetry
709 0 1
И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното,
че днес е - един изправен поглед,
взор-мисъл към светло-дневното.
От цветното видение на погледа,
разлистил цвят в средата на откъсната въздишка.
От влялата се облачна безумност
в иносказание на ангели -
видения с криле на пеперуди, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??