За любовта
Слънцето пече, не спира,
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.
30.11.2007г.
гр. Велико Търново
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.
30.11.2007г.
гр. Велико Търново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Захариева Все права защищены
