desi4kaa (Десислава Захариева) desi4kaa (Десислава Захариева)
17
Feb 12, 2008, 5:53 PM

За любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Слънцето пече, не спира,
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.

30.11.2007г.
гр. Велико Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0