desi4kaa (Десислава Захариева) desi4kaa (Десислава Захариева)
17
Feb 12, 2008, 5:53 PM

За любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Слънцето пече, не спира,
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.

30.11.2007г.
гр. Велико Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0