За любовта

Feb 12, 2008, 5:53 PM

Poetry

939 0 3

Слънцето пече, не спира,
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.

30.11.2007г.
гр. Велико Търново

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

пебълс (Ивелина Цветкова)

2008-02-12T21:47:14+02:00

Поздравления!!!
лия (Лия Василева)

2008-02-12T18:05:46+02:00

Пожелавам ти да си много обичана!!! Много красиво стихотворение!!!
fraulia (Васка Мадарова)

2008-02-12T17:59:06+02:00

Обичай...и бъди много обичана!Хубаво стихче