1 окт. 2009 г., 00:20

За любовта 

  Поэзия » Любовная
541 0 1

Вървяхме двама в нощта,
под нощна светлина,
дали за мен и теб грее таз луна -
ах, туй е то съдба.

Вкусих от устните ти любовта
и в сърцето си усетих топлина,
в прегръдката ти сгушен сега -
дали пък туй не е лъжа.

Досега забутан в самота,
но открих твоята красота,
като ангел на облак ти стоеше
в ярка светлина, гледаща в мен
а аз бях поредния гамен.

Твоят поглед ме прониза в тъмнината,
като лъч светлина - мрака,
изпитвах странно чувство, непознато досега,
ала това бе тя любовта.

© Живодар Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??