За любовта
Вървяхме двама в нощта,
под нощна светлина,
дали за мен и теб грее таз луна -
ах, туй е то съдба.
Вкусих от устните ти любовта
и в сърцето си усетих топлина,
в прегръдката ти сгушен сега -
дали пък туй не е лъжа.
Досега забутан в самота,
но открих твоята красота,
като ангел на облак ти стоеше
в ярка светлина, гледаща в мен
а аз бях поредния гамен.
Твоят поглед ме прониза в тъмнината,
като лъч светлина - мрака,
изпитвах странно чувство, непознато досега,
ала това бе тя любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Русев Все права защищены
