1.10.2009 г., 0:20 ч.

За любовта 

  Поезия » Любовна
543 0 1

Вървяхме двама в нощта,
под нощна светлина,
дали за мен и теб грее таз луна -
ах, туй е то съдба.

Вкусих от устните ти любовта
и в сърцето си усетих топлина,
в прегръдката ти сгушен сега -
дали пък туй не е лъжа.

Досега забутан в самота,
но открих твоята красота,
като ангел на облак ти стоеше
в ярка светлина, гледаща в мен
а аз бях поредния гамен.

Твоят поглед ме прониза в тъмнината,
като лъч светлина - мрака,
изпитвах странно чувство, непознато досега,
ала това бе тя любовта.

© Живодар Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??