11 мая 2019 г., 15:44

За любовта 

  Поэзия
369 1 5

За любовта готови сме на всичко –

да скъсаме окови и печал,

да предадем най верните другари

и себе си да хвърлим във печал.

 

Дали си заслужава да гинат светове,

да гинат хора, за нечие сърце...

не ме корете, човек съм,

уморен от време и тревоги

 

Уморен съм от самия мен –

самотник живеещ между вас,

отчаян, вярващ че тя съществува,

отчаян от самият мен.

 

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влади,Приятелю радвам се че намина на моята страница и сподели...Благодаря ти най сърдечно и за любими!До нови !!!
  • Благодаря мила!Усмихната и щаслива нова седмица!Веси😀😀😀🌹!!!
  • Тъгата ражда най-хубавите и докосващи стихове. А любовта понякога е и болка... Поздрави, Ачо!
  • Знам ,Приятелю че взех да досаждам с скучни стихове но не ми се иска да пиша за балони!
    Не че не мога ,но нереалните неща не ме кефят!
    Макар че съпунките са на мода ,тъжно !
    Благодаря ти от сърце за подкрепата!До нови!
  • Пак тъжен стих,Приятелю.За Любовта само с радост и патос.Надявам се че утрешния слънчев ден ще ти оправи настроението.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??