За любовта няма лек, тя самата е изцеление....
За любовта няма лек, тя самата е изцеление...
Ти си светлината на очите ми,
къде си бил преди, била съм сляпа?
А днес може би плача от радост,
защото ръката ти, държи ме по пътя.
Ти си моят вечен ангел - пазител...
и колкото и да ме разрушават...
Тук си ти да съградим отново всичко,
защото любовта ни дава силите...
Защото има нещо несломимо тук...,
за което са виновни очите ти,
спокойствието и слънцето в тях...
и няма рана, която да не излекуват...
Огледало мое, говориш ми тихо...
огледало мое, пееш ми на сърцето...
как да се освободя от тъмнината...
и как за нея да създам светлина....
Че не е трудно да се живее с двете...
когато две души в една се споделят...
И макар да притежават в себе си
силите на падението и спасението...
Любовта всеки път - болестта побеждава,
всеки път, когато е искрена и когато е лек...
Когато те освобождава и търси здравеца...
когато те прегръща и отразява душата ти...
Когато си себе си и си част от някой друг.
Когато усмивката е част от нещо по - голямо.
Защото любовта раздава воля за живот.
Раздава все от своята несломимост и сили...
И в теб, небе мое - любовта няма оръжие.
Затова и няма, не съществува нож за нея...
Затова няма никакъв лек за любовта....,
просто тя самата носи в себе си изцеление...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
