SoLiS (Заличен)
7 3
21 июн. 2009 г., 22:56

За майка ми 

  Поэзия » Другая
859 0 4

Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.

Разменях лятото за есен с гръмотевици,
от много огън си направих воден дом.
Мечтаех за мечти, но във сълзите си
намирах пристан и очакване. Подслон.

Научих се да вярвам в невъзможното
(и в себе си повярвах, но сгреших).
От тогава все живея някак вдлъбнато,
без повод за живот. Без вкус.

А мама не повярва, че си тръгвам,
от очите ù прокапа тишина.
От утре всеки звук ще е очакване,
с което ще ме чака. У дома.

Така е с майките. Остават все последни
на опашките от вяра в самота.
Но тя е Ангел - нищо, че в Ноември
е родила своя Дявол. Пред света.

© Заличен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Супер е ! Поздравления !!!
  • А мама не повярва, че си тръгвам,
    от очите ù прокапа тишина.
    От утре всеки звук ще е очакване,
    с което ще ме чака. У дома.

    !!!!!!!!!!!
  • жестоко!!!
  • Много добре започна ама нещо с тоя "вкус" забози. Нищо лично, ама можеше да се постараеш да завършиш по-добре и щеше това да е едно доста солидно и идейно стихотворение.
Предложения
: ??:??