Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.
Разменях лятото за есен с гръмотевици,
от много огън си направих воден дом.
Мечтаех за мечти, но във сълзите си
намирах пристан и очакване. Подслон.
Научих се да вярвам в невъзможното
(и в себе си повярвах, но сгреших).
От тогава все живея някак вдлъбнато,
без повод за живот. Без вкус. ...