За майка ми

21.06.2009 г., 22:56 ч.

Поезия » Друга

822 0 4

Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.

Разменях лятото за есен с гръмотевици,
от много огън си направих воден дом.
Мечтаех за мечти, но във сълзите си
намирах пристан и очакване. Подслон.

Научих се да вярвам в невъзможното
(и в себе си повярвах, но сгреших).
От тогава все живея някак вдлъбнато,
без повод за живот. Без вкус.

А мама не повярва, че си тръгвам,
от очите ù прокапа тишина.
От утре всеки звук ще е очакване,
с което ще ме чака. У дома.

Така е с майките. Остават все последни
на опашките от вяра в самота.
Но тя е Ангел - нищо, че в Ноември
е родила своя Дявол. Пред света.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

HuKs (Николета Попова)

2009-06-22T15:56:51+03:00

Супер е ! Поздравления !!!
nellnokia (Нели Господинова)

2009-06-22T14:58:34+03:00

А мама не повярва, че си тръгвам,
от очите ù прокапа тишина.
От утре всеки звук ще е очакване,
с което ще ме чака. У дома.

!!!!!!!!!!!
gerrda (Геновева Христова)

2009-06-21T23:02:56+03:00

жестоко!!!
s7r (Валери Шуманов)

2009-06-21T22:58:47+03:00

Много добре започна ама нещо с тоя "вкус" забози. Нищо лично, ама можеше да се постараеш да завършиш по-добре и щеше това да е едно доста солидно и идейно стихотворение.