За майка ми
Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.
Разменях лятото за есен с гръмотевици,
от много огън си направих воден дом.
Мечтаех за мечти, но във сълзите си
намирах пристан и очакване. Подслон.
Научих се да вярвам в невъзможното
(и в себе си повярвах, но сгреших).
От тогава все живея някак вдлъбнато,
без повод за живот. Без вкус.
А мама не повярва, че си тръгвам,
от очите ù прокапа тишина.
От утре всеки звук ще е очакване,
с което ще ме чака. У дома.
Така е с майките. Остават все последни
на опашките от вяра в самота.
Но тя е Ангел - нищо, че в Ноември
е родила своя Дявол. Пред света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Заличен Всички права запазени
