ЗА МАЙКА МИ
На времето,когато аз бях малък,
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях!
През лятото премяташе дисаги,
и сготвеното слагаше във тях,
вода живителна за къра слога,
и аз след нея и магарето вървях!
Тя не забравяше и своето вретено,
докато ходеше да може да преде!
А вечерта, тъчеше уморено
докато на съня се предаде!
През зимата щом вечерята отмине,
над шиенето тя се наведе,
оправила е коледното свине
и за чорапи вълната преде!
И доста време те паскали свиват,
търговците да удовлетворят
и от платеното те все си скриват,
за черни дни по нещо да спестят!
Във всичко туй бе майка ми начело,
в прането с копъна и пред пещта.
Тя, къщата, и двора бе премела,
приканваше и Бога пред свещта!
22.11.2011г., София
© Христо Славов Все права защищены