23 сент. 2018 г., 16:05

За майка ми

1.1K 0 0

ЗА МАЙКА МИ

 

На времето,когато аз бях малък, 
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях!

 

През лятото премяташе дисаги,
и сготвеното слагаше във тях,
вода живителна за къра слога,
и аз след нея и магарето вървях!

 

Тя не забравяше и своето вретено,
докато ходеше да може да преде!
А вечерта, тъчеше уморено
 докато на съня се предаде!

 

През зимата щом вечерята отмине,
над шиенето тя се наведе,
оправила е коледното свине
и за чорапи вълната преде!

 

И доста време те паскали свиват,
търговците да удовлетворят
и от платеното те все си скриват,
за черни дни по нещо да спестят!

 

Във всичко туй бе майка ми начело,
в прането с копъна и пред пещта.
Тя, къщата, и двора бе премела,
приканваше и Бога пред свещта!


  22.11.2011г., София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...