Sep 23, 2018, 4:05 PM

За майка ми

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

ЗА МАЙКА МИ

 

На времето,когато аз бях малък, 
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях!

 

През лятото премяташе дисаги,
и сготвеното слагаше във тях,
вода живителна за къра слога,
и аз след нея и магарето вървях!

 

Тя не забравяше и своето вретено,
докато ходеше да може да преде!
А вечерта, тъчеше уморено
 докато на съня се предаде!

 

През зимата щом вечерята отмине,
над шиенето тя се наведе,
оправила е коледното свине
и за чорапи вълната преде!

 

И доста време те паскали свиват,
търговците да удовлетворят
и от платеното те все си скриват,
за черни дни по нещо да спестят!

 

Във всичко туй бе майка ми начело,
в прането с копъна и пред пещта.
Тя, къщата, и двора бе премела,
приканваше и Бога пред свещта!


  22.11.2011г., София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...