Sep 23, 2018, 4:05 PM

За майка ми

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

ЗА МАЙКА МИ

 

На времето,когато аз бях малък, 
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях!

 

През лятото премяташе дисаги,
и сготвеното слагаше във тях,
вода живителна за къра слога,
и аз след нея и магарето вървях!

 

Тя не забравяше и своето вретено,
докато ходеше да може да преде!
А вечерта, тъчеше уморено
 докато на съня се предаде!

 

През зимата щом вечерята отмине,
над шиенето тя се наведе,
оправила е коледното свине
и за чорапи вълната преде!

 

И доста време те паскали свиват,
търговците да удовлетворят
и от платеното те все си скриват,
за черни дни по нещо да спестят!

 

Във всичко туй бе майка ми начело,
в прането с копъна и пред пещта.
Тя, къщата, и двора бе премела,
приканваше и Бога пред свещта!


  22.11.2011г., София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...