2 февр. 2024 г., 11:30

За маските... с поука

1.2K 7 23

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.

Греша, но грешките дори си надплащам.

И дявол не съм, страховит и рогат,

изтъкан от коварство и злост в душата.

 

Не съм и светена вода пред олтара,

но не мисля никому зло! Напротив!

Лицето ми е открито, а радостта и тъгата

мишена на Дартс е за стрелите отровни

 

на актьори от пародиен, многолик маскарад.

Ежедневно, филигранно своята роля

изпълняват под маска на коварен Пилат.

Въжето затягат, подлагат ти стола…  

 

Безсрамно плетат гнездо от интриги,

но се оплитат накрая, до задушаване чак.

От маските незабелязали как са сглупили

и своя живот са превърнали … в Ад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...