За маските... с поука
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара,
но не мисля никому зло! Напротив!
Лицето ми е открито, а радостта и тъгата
мишена на Дартс е за стрелите отровни
на актьори от пародиен, многолик маскарад.
Ежедневно, филигранно своята роля
изпълняват под маска на коварен Пилат.
Въжето затягат, подлагат ти стола…
Безсрамно плетат гнездо от интриги,
но се оплитат накрая, до задушаване чак.
От маските незабелязали как са сглупили
и своя живот са превърнали … в Ад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
