Feb 2, 2024, 11:30 AM

За маските... с поука

  Poetry
1.2K 7 23

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.

Греша, но грешките дори си надплащам.

И дявол не съм, страховит и рогат,

изтъкан от коварство и злост в душата.

 

Не съм и светена вода пред олтара,

но не мисля никому зло! Напротив!

Лицето ми е открито, а радостта и тъгата

мишена на Дартс е за стрелите отровни

 

на актьори от пародиен, многолик маскарад.

Ежедневно, филигранно своята роля

изпълняват под маска на коварен Пилат.

Въжето затягат, подлагат ти стола…  

 

Безсрамно плетат гнездо от интриги,

но се оплитат накрая, до задушаване чак.

От маските незабелязали как са сглупили

и своя живот са превърнали … в Ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...