Feb 2, 2024, 11:30 AM

За маските... с поука

  Poetry
1.2K 7 23

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.

Греша, но грешките дори си надплащам.

И дявол не съм, страховит и рогат,

изтъкан от коварство и злост в душата.

 

Не съм и светена вода пред олтара,

но не мисля никому зло! Напротив!

Лицето ми е открито, а радостта и тъгата

мишена на Дартс е за стрелите отровни

 

на актьори от пародиен, многолик маскарад.

Ежедневно, филигранно своята роля

изпълняват под маска на коварен Пилат.

Въжето затягат, подлагат ти стола…  

 

Безсрамно плетат гнездо от интриги,

но се оплитат накрая, до задушаване чак.

От маските незабелязали как са сглупили

и своя живот са превърнали … в Ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...