Безплатни, казват, че били мечтите,

не било им нужно хляб или вода.

Чрез тях политал си в звездите,

достигал си и необятни небеса.

За мечтите, тъй болезнени и неми,

които рухнаха кат′ замък от лъжи.

Мечти, недостижими и големи,

потънали в безброй нестихващи сълзи.

За тях, които ти градеше със любов,

даряваше им нежна, ярка светлина.

Които изпариха се след изгрев нов,

недочакал слънчевата топлина.

За мечтите, които веч′ не съществуват

и ти, който си отиде просто ей така.

Те със теб по незнаен път пътуват,

далечен път, изгубил любовта.