За мечтите
1.1K
0
0
Безплатни, казват, че били мечтите,
не било им нужно хляб или вода.
Чрез тях политал си в звездите,
достигал си и необятни небеса.
За мечтите, тъй болезнени и неми,
които рухнаха кат′ замък от лъжи.
Мечти, недостижими и големи,
потънали в безброй нестихващи сълзи.
За тях, които ти градеше със любов,
даряваше им нежна, ярка светлина.
Които изпариха се след изгрев нов,
недочакал слънчевата топлина.
За мечтите, които веч′ не съществуват
и ти, който си отиде просто ей така.
Те със теб по незнаен път пътуват,
далечен път, изгубил любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
