Безплатни, казват, че били мечтите,
не било им нужно хляб или вода.
Чрез тях политал си в звездите,
достигал си и необятни небеса.
За мечтите, тъй болезнени и неми,
които рухнаха кат′ замък от лъжи.
Мечти, недостижими и големи,
потънали в безброй нестихващи сълзи.
За тях, които ти градеше със любов,
даряваше им нежна, ярка светлина.
Които изпариха се след изгрев нов,
недочакал слънчевата топлина. ...