27 янв. 2013 г., 11:13

За мен

1K 0 1

И всичките писания са вече някак чужди…

И всеки следващ ред за друг е отреден…

Но днес погледнах вече собствените нужди

и този кратък стих, написах аз за мен!

 

Оставих зад гърба си много тежки несполуки,

грешен съм пред много хора, но до днескашния ден,

от грешките се черпят най-ценните поуки.

 И оттук насетне – нов съм… След този стих за мен.

 

Вече знам къде съм сбъркал и кое не мога да поправя.

И незнайно как, със нови сили  зареден…

Ще изхвърля егоизма и всяка грешка ще забравя,

без да я повтарям, заради този стих за мен…

 

Нови друми ще издиря, щом си тръгна тихомълком,

ще вървя, дори самичък, но от светли мисли озарен…

И при щастието, знам, със гръм и трясък ще нахълтам,

ще го сграбча, ще даря на всеки, но ще си оставя и за мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Недялков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...