И всичките писания са вече някак чужди…
И всеки следващ ред за друг е отреден…
Но днес погледнах вече собствените нужди
и този кратък стих, написах аз за мен!
Оставих зад гърба си много тежки несполуки,
грешен съм пред много хора, но до днескашния ден,
от грешките се черпят най-ценните поуки.
И оттук насетне – нов съм… След този стих за мен.
Вече знам къде съм сбъркал и кое не мога да поправя.
И незнайно как, със нови сили зареден…
Ще изхвърля егоизма и всяка грешка ще забравя,
без да я повтарям, заради този стих за мен…
Нови друми ще издиря, щом си тръгна тихомълком,
ще вървя, дори самичък, но от светли мисли озарен…
И при щастието, знам, със гръм и трясък ще нахълтам,
ще го сграбча, ще даря на всеки, но ще си оставя и за мен!
© Станислав Недялков Всички права запазени