И всичките писания са вече някак чужди…

И всеки следващ ред за друг е отреден…

Но днес погледнах вече собствените нужди

и този кратък стих, написах аз за мен!

Оставих зад гърба си много тежки несполуки,

грешен съм пред много хора, но до днескашния ден,

от грешките се черпят най-ценните поуки.

 И оттук насетне – нов съм… След този стих за мен.

Вече знам къде съм сбъркал и кое не мога да поправя.

И незнайно как, със нови сили  зареден…

Ще изхвърля егоизма и всяка грешка ще забравя,

без да я повтарям, заради този стих за мен…

Нови друми ще издиря, щом си тръгна тихомълком,

ще вървя, дори самичък, но от светли мисли озарен…

И при щастието, знам, със гръм и трясък ще нахълтам,

ще го сграбча, ще даря на всеки, но ще си оставя и за мен!