За мен
Жали ме, както жалиш Зората,
когато къс е деня…
За мен си струва да пипнеш звездите,
да срещнеш Луната сама…
И боса по росата да ходиш,
да ходиш по райски поля…
За мен си струва да живееш,
като скитник без дом и покой,
да прегърнеш вечността до забрава
и със мен да се втурнеш
в Ноемврийския порой…
За мен си струва да дадеш и последната си сълза,
да вървиш до безкрая,
когато над тебе пада тъма…
За мен си струва живота,
ценя теб и това…
И така да прекарам живота,
със теб, звездите и вечността…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Герасим Григоров Все права защищены