Oct 7, 2007, 12:24 AM

За мен

  Poetry
1.3K 0 3
Аз съм този, за който сърцето ти бие едва...
Жали ме, както жалиш Зората,
когато къс е деня…
За мен си струва да пипнеш звездите,
да срещнеш Луната сама…
И боса по росата да ходиш,
да ходиш по райски поля…
За мен си струва да живееш,
като скитник без дом и покой,
да прегърнеш вечността до забрава
и със мен да се втурнеш
в Ноемврийския порой…
За мен си струва да дадеш и последната си сълза,
да вървиш до безкрая,
когато над тебе пада тъма…
За мен си струва живота,
ценя теб и това…
И така да прекарам живота,
със теб, звездите и вечността…





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герасим Григоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...