7 июл. 2006 г., 00:35

За мене си Граал, затуй и господар 

  Поэзия
602 0 9


 

Страстта надвих в младостта -
на нравственост висока съм носител,
а днес с теб споделям радостта
и ти за мене си Учител,
защото пътят ни е идеален
в любов, за двамата еднаква,
а този свят, така реален,
в душата ти понякога проплаква!?
Затуй те виждам и тревожна,
когато бликне пак сълзата,
но любовта ни е възможна,
дори под упреците на мълвата.
-За мене си Граал, затуй и господар,
душата ми за който е олтар!

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към Колето:
    1. Да се пребориш със страстта, така че да я овладееш и да я убиеш, са различни неща и представляват интерес за по-обширно разискване, което тук не може да стане.
    2. Овладяването на страстта в младостта има своето значение и на по-късните етапи от живота, за разлика от поведението на някои, които сменят програмата си на поведение, преоценявайки ценностната си система.
    3. В целия ти коментар проличава някакъв опит, който е мащаб на твоите разсъждения, но не касае моя опит.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Поздрав!
  • Здравей, Весан!
    Много фина логика прокарваш в духа на коментирания текст.
    Поздравления!
  • Здравей, Гергана!
    Съгласен съм с теб, че Лъки е невероятна, но не й го казвам, за да не се възгордее, а аз съм си направо вероятен.
    Поздрав!
  • Към Лъки с покана за съавторство:


    Душа в душата ти отдал,
    създадохме олтар любовен
    и той, за двамата Граал,
    блести в храма ни – съдбовен.

    А тез искри – на течността свещена,
    разказват приказка, създадена от нас:
    как блика любовта ни преродена
    и как те любя всеотдайно аз.
  • Прекрасно е когато има разбиране и взаимност.
    Поздрав Валери за хубавия стих.
    Щастлив ден ти желая
  • Блазя на всеки, който има
    поне един свещен олтар,
    където да положи в дар
    селенията неизмерими
    на любовта, в един Граал
    събрани .........
  • Невероятни сте и двамата!
    Мо, Лъки, искрени поздрави!
  • Какво би бил един Граал
    без съградения му свят олтар?
    Една забравена и празна чаша
    горчилото от себе си поднася
    към устни плътни от печал
    без пристан тих и без олтар...
    Нали душата се преражда,
    когато утолява свойта жажда,
    отпивайки от чашата с балсам...
    и свят,когато си създал
    където само две души
    да срещат своите лъчи.

    -На моето сърце си господар,
    щом правиш от душата ми олтар.
Предложения
: ??:??