7 июл. 2006 г., 00:35

За мене си Граал, затуй и господар

778 0 9


 

Страстта надвих в младостта -
на нравственост висока съм носител,
а днес с теб споделям радостта
и ти за мене си Учител,
защото пътят ни е идеален
в любов, за двамата еднаква,
а този свят, така реален,
в душата ти понякога проплаква!?
Затуй те виждам и тревожна,
когато бликне пак сълзата,
но любовта ни е възможна,
дори под упреците на мълвата.
-За мене си Граал, затуй и господар,
душата ми за който е олтар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към Колето:
    1. Да се пребориш със страстта, така че да я овладееш и да я убиеш, са различни неща и представляват интерес за по-обширно разискване, което тук не може да стане.
    2. Овладяването на страстта в младостта има своето значение и на по-късните етапи от живота, за разлика от поведението на някои, които сменят програмата си на поведение, преоценявайки ценностната си система.
    3. В целия ти коментар проличава някакъв опит, който е мащаб на твоите разсъждения, но не касае моя опит.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Поздрав!
  • Здравей, Весан!
    Много фина логика прокарваш в духа на коментирания текст.
    Поздравления!
  • Здравей, Гергана!
    Съгласен съм с теб, че Лъки е невероятна, но не й го казвам, за да не се възгордее, а аз съм си направо вероятен.
    Поздрав!
  • Към Лъки с покана за съавторство:


    Душа в душата ти отдал,
    създадохме олтар любовен
    и той, за двамата Граал,
    блести в храма ни – съдбовен.

    А тез искри – на течността свещена,
    разказват приказка, създадена от нас:
    как блика любовта ни преродена
    и как те любя всеотдайно аз.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...