7.07.2006 г., 0:35

За мене си Граал, затуй и господар

772 0 9


 

Страстта надвих в младостта -
на нравственост висока съм носител,
а днес с теб споделям радостта
и ти за мене си Учител,
защото пътят ни е идеален
в любов, за двамата еднаква,
а този свят, така реален,
в душата ти понякога проплаква!?
Затуй те виждам и тревожна,
когато бликне пак сълзата,
но любовта ни е възможна,
дори под упреците на мълвата.
-За мене си Граал, затуй и господар,
душата ми за който е олтар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Колето:
    1. Да се пребориш със страстта, така че да я овладееш и да я убиеш, са различни неща и представляват интерес за по-обширно разискване, което тук не може да стане.
    2. Овладяването на страстта в младостта има своето значение и на по-късните етапи от живота, за разлика от поведението на някои, които сменят програмата си на поведение, преоценявайки ценностната си система.
    3. В целия ти коментар проличава някакъв опит, който е мащаб на твоите разсъждения, но не касае моя опит.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Поздрав!
  • Здравей, Весан!
    Много фина логика прокарваш в духа на коментирания текст.
    Поздравления!
  • Здравей, Гергана!
    Съгласен съм с теб, че Лъки е невероятна, но не й го казвам, за да не се възгордее, а аз съм си направо вероятен.
    Поздрав!
  • Към Лъки с покана за съавторство:


    Душа в душата ти отдал,
    създадохме олтар любовен
    и той, за двамата Граал,
    блести в храма ни – съдбовен.

    А тез искри – на течността свещена,
    разказват приказка, създадена от нас:
    как блика любовта ни преродена
    и как те любя всеотдайно аз.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...