За миг
Само за миг остарях
и за миг косите побеляха.
Изгубих се незнайно къде,
а очите бързо помътняха.
Сякаш рожбата си в миг изгубих,
майка и баща погребах,
съпруга си набързо изпратих
и накрая погледа сведох...
Кожата ми бързо се сбръчка,
душата ми, черна - посърна.
Краката ми вече не ходят -
ще мога ли да се завърна?
Без време ли бабичка станах,
че всичко любимо си тръгна?
А как ми се иска живота
и младостта си за малко да върна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
