Само за миг остарях
и за миг косите побеляха.
Изгубих се незнайно къде,
а очите бързо помътняха.
Сякаш рожбата си в миг изгубих,
майка и баща погребах,
съпруга си набързо изпратих
и накрая погледа сведох...
Кожата ми бързо се сбръчка,
душата ми, черна - посърна.
Краката ми вече не ходят -
ще мога ли да се завърна?
Без време ли бабичка станах,
че всичко любимо си тръгна?
А как ми се иска живота
и младостта си за малко да върна...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
