21.02.2013 г., 9:18 ч.

За миг 

  Поезия
689 0 3

 

 

Само за миг остарях
и за миг косите побеляха.
Изгубих се незнайно къде,
а очите бързо помътняха.

 

Сякаш рожбата си в миг изгубих,
майка и баща погребах,
съпруга си набързо изпратих
и накрая погледа сведох...

 

Кожата ми бързо се сбръчка,
душата ми, черна - посърна.
Краката ми вече не ходят -
ще мога ли да се завърна?

 

Без време ли бабичка станах,
че всичко любимо си тръгна?
А как ми се иска живота
и младостта си за малко да върна...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъчно е, но всичко е поправимо и отболява!Добре написано!
    Поздрав от мен!
  • Всичко е кръговрат, загубата е част от живота, но никога нищо не се губи, когато е живо в сърцата ни!
  • чувство познато
    миг свобода
    фиаско,
    срути се света...
    кое ли е това тяло?
    скалите обагри кръвта
    коса побеляла...
    светлина,
    рай ли е това?
    живот...
    поднася ни ред чудеса!!!
Предложения
: ??:??