21 мар. 2022 г., 07:47

За миналото ли 

  Поэзия
294 2 4

За миналото ли?, ще ви разкажа –

безбройни разнебитени съдби,

сирачета, неспиращи да плачат,

под лозунги, в безсмислени борби.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

забравихме за двете Свръхвойни,

за бомбите, ракетите, и даже

минираме наново равнини.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

по лагерите гниеха тела,

разстрели без присъди – на паважа

с кресчендо на устите „Свобода“.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

земята помни тягостния стон

на мерзости, незнаещи пощада,

а всякога е имало закон.

 

Закон е имало ... с морал обаче,

кога са оправдавани войни?!

Народи пак в страданието крачат,

нарамили „погубени съдби“!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Роси, Тони, Ели! Сами се погубваме, потънали в собствените си пороци и морално разложение. Жалкото е, че хората не искат и да се замислят, нито да четат за това - те искат неистово ДА КОНСУМИРАТ живота!
  • Погубени съдби! Войни, нещастия и много сълзи! Браво, Дани!
  • Нищо не може да оправдае в моите очи това, което се случва сега. "Забравихме за двете Свръхвойни" човечеството не се научи от тях. Хареса ми стихът
  • Минираме бъдещето, Дани! Тъжно!
Предложения
: ??:??