21 мар. 2022 г., 07:47

За миналото ли

501 2 4

За миналото ли?, ще ви разкажа –

безбройни разнебитени съдби,

сирачета, неспиращи да плачат,

под лозунги, в безсмислени борби.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

забравихме за двете Свръхвойни,

за бомбите, ракетите, и даже

минираме наново равнини.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

по лагерите гниеха тела,

разстрели без присъди – на паважа

с кресчендо на устите „Свобода“.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

земята помни тягостния стон

на мерзости, незнаещи пощада,

а всякога е имало закон.

 

Закон е имало ... с морал обаче,

кога са оправдавани войни?!

Народи пак в страданието крачат,

нарамили „погубени съдби“!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Роси, Тони, Ели! Сами се погубваме, потънали в собствените си пороци и морално разложение. Жалкото е, че хората не искат и да се замислят, нито да четат за това - те искат неистово ДА КОНСУМИРАТ живота!
  • Погубени съдби! Войни, нещастия и много сълзи! Браво, Дани!
  • Нищо не може да оправдае в моите очи това, което се случва сега. "Забравихме за двете Свръхвойни" човечеството не се научи от тях. Хареса ми стихът
  • Минираме бъдещето, Дани! Тъжно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...