За миналото ли
За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа –
забравихме за двете Свръхвойни,
за бомбите, ракетите, и даже
минираме наново равнини.
За миналото ли?, ще ви разкажа –
по лагерите гниеха тела,
разстрели без присъди – на паважа
с кресчендо на устите „Свобода“.
За миналото ли?, ще ви разкажа –
земята помни тягостния стон
на мерзости, незнаещи пощада,
а всякога е имало закон.
Закон е имало ... с морал обаче,
кога са оправдавани войни?!
Народи пак в страданието крачат,
нарамили „погубени съдби“!
© Данаил Таков All rights reserved.
