21.03.2022 г., 7:47

За миналото ли

500 2 4

За миналото ли?, ще ви разкажа –

безбройни разнебитени съдби,

сирачета, неспиращи да плачат,

под лозунги, в безсмислени борби.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

забравихме за двете Свръхвойни,

за бомбите, ракетите, и даже

минираме наново равнини.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

по лагерите гниеха тела,

разстрели без присъди – на паважа

с кресчендо на устите „Свобода“.

 

За миналото ли?, ще ви разкажа –

земята помни тягостния стон

на мерзости, незнаещи пощада,

а всякога е имало закон.

 

Закон е имало ... с морал обаче,

кога са оправдавани войни?!

Народи пак в страданието крачат,

нарамили „погубени съдби“!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Роси, Тони, Ели! Сами се погубваме, потънали в собствените си пороци и морално разложение. Жалкото е, че хората не искат и да се замислят, нито да четат за това - те искат неистово ДА КОНСУМИРАТ живота!
  • Погубени съдби! Войни, нещастия и много сълзи! Браво, Дани!
  • Нищо не може да оправдае в моите очи това, което се случва сега. "Забравихме за двете Свръхвойни" човечеството не се научи от тях. Хареса ми стихът
  • Минираме бъдещето, Дани! Тъжно!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...