Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!
Като кастанети потропват нечии токчета
и цялата безкрайност на Вселената изписват.
И аз за утрешния ден, на тебе пиша точно,
за крайчето на ставащото, с мяра мисля...
Като най-главен коз ще меря и вълненията,
прелюдия към мигове, о, ангели надеждни,
в число стаени множествено - не единствено,
с дублиране на време - незапомнено ефирено!