За минутата
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!
Като кастанети потропват нечии токчета
и цялата безкрайност на Вселената изписват.
И аз за утрешния ден, на тебе пиша точно,
за крайчето на ставащото, с мяра мисля...
Като най-главен коз ще меря и вълненията,
прелюдия към мигове, о, ангели надеждни,
в число стаени множествено - не единствено,
с дублиране на време - незапомнено ефирено!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
