29.06.2008 г., 1:17

За минутата

732 0 12
Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!

Като кастанети потропват нечии токчета
и цялата безкрайност на Вселената изписват.
И аз за утрешния ден, на тебе пиша точно,
за крайчето на ставащото, с мяра мисля...

Като най-главен коз ще меря и вълненията,
прелюдия към мигове, о, ангели надеждни,
в число стаени множествено - не единствено,
с дублиране на време - незапомнено ефирено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...