тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Jun 29, 2008, 1:17 AM

За минутата

731 0 12
Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!

Като кастанети потропват нечии токчета
и цялата безкрайност на Вселената изписват.
И аз за утрешния ден, на тебе пиша точно,
за крайчето на ставащото, с мяра мисля...

Като най-главен коз ще меря и вълненията,
прелюдия към мигове, о, ангели надеждни,
в число стаени множествено - не единствено,
с дублиране на време - незапомнено ефирено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0